За контакт: 02/958 50 21

Любяща доброта

Petak Beseda Shapiro 016 07 01

Любяща доброта

Духовна беседа с Ед и Деб Шапиро

  По времето на Буда група монаси искали да се оттеглят от тълпите последователи и Буда им казал за съществуването на прекрасна горска поляна, където можело да отидат, а той щял да се увери, че те ще останат необезпокоявани. Монасите открили пътя до поляната и се установили да медитират. Това, което обаче не знаели било, че поляната се населявала от три духа. Те много се ядосали, че монасите са дошли и се почувстали като у дома си на тяхната поляна. Когато трите духа искали, можели да бъдат крайно плащещи, грозни, миризливи и невероятно шумни, свирепи и пищящи. Направили всичко възможно да изплашат отшелниците и да ги прогонят. Тъй като нямали спокойствие, монасите не могли да медитират, така че набързо се върнали при Буда, молейки го да им позволи да отидат някъде другаде. Вместо това той им преподал медитативна практика за любяща доброта, насочена към всеки, включително нас и нашите врагове. След което Буда изпратил монасите отново в гората. Неговите последни думи били: “Това е единствената защита, от която имате нужда”. Мислейки си, че Буда е полудял, монасите се върнали на поляната, седнали и започнали упражнението, на което ги бил научил. И проработило! Трите духа, които в началото били неприятно изненадани от завръщането на монасите, не успели да им въздействат по никакъв начин. Въпреки лудориите, медитиращите просто си седели и излъчвали любяща доброта. В крайна сметка духовете били победени от вълните на състраданието и вместо да се опитват да прогонят отшелниците, някога свирепите духове, станали техни последователи.
  Въпросът е: Кои са били тези три духа? Те са всичко, което се върти в умовете ни – всичките ни съмнения, несигурност, страхове, гняв, негативни мисли - листът е безкраен, и което продължава да ни разсейва. Смисълът тук е, че любящата доброта има способността да надвива всички видове чудовища и таласъми и да ни накара наистина да отворим сърцата си, доказвайки, че любовта е по-могъща от всяка противопопоставяща се сила. Вместо да се опитваме да премахнем негативизма, ние култивираме противоположното; виждайки и познавайки болката, ние носим доброта.
  Това не звучи ли чудесно? Просто бъдете добри и любящи – колко хубаво, каква страхотна идея, нека кажем ура за добротата! На практика обаче не винаги е толкова просто. Може ли добротата да потече, когато егото е разстроено?
  Някога имало монах, който медитирал много години над качеството търпение. Той се задълбочил в това да прави всичко с мир и толерантност. Един ден друг монах минал покрай него и казал: “Да ядеш лайна!” Първият монах веднага отговорил: “Ти яж лайна!” Което идва да ни покаже колко трудно може да бъде да запазим своето равновесие и че дори монахът може да го загуби така лесно, както и ние.
  Фокусирането върху любящата доброта ни показва всички тези места, които са ограничени от егото и егоизма, противопоставяйки се на нашите граници. Къде е нашата способност да пристъпим над ръба в едно по-голямо уважение? Колко истинска е нашата способност да внасяме добросърдечност в трудна ситуация? За да се превърне любящата доброта в неделима проява на нашия живот, ние трябва да започнем да я развиваме в себе си. Все пак това е най-трудното място за начало – колко лесно би било да прескочим тази стъпка и да започнем направо с любовта към другите! Но без истинска грижа и доброта към себе си, нашата способност да насочим тези качества към някой друг е ограничена; ако ние не се ценим, тогава любовта ни към другите ще е основана на опити да намерим любовта, от която се нуждаем -в този случай тя няма да бъде истинска и безусловна.
  Извънредно трудно е да ни е грижа за нас самите. Това означава да бъдем нежни, когато правим грешки. Всеки път, когато казваме нещо непоискано, правим се на глупаци или се чувстваме недостойни – във всички тези моменти, можем да носим разбиране, доброта и приятелство, можем да се прегърнем такива, каквито сме.
  Когато се фокусираме върху това да носим любяща доброта на другите, може да разкрием по-дълбоко убеждение, че не заслужаваме това, че не заслужаваме да бъдем добре или щастливи, че не вярваме, че сме достатъчно добри – един вид вградена саморазрушителна клауза. Трябва да продължаваме да каним добротата в този самонегативизъм и липса на самоуважение. Не става въпрос просто да поемем отговорност за нашето поведение, а да прегърнем човечността в нас.
  Можем да повтаряме определени фрази, за да окуражим развитието на това качество като: „Нека бъда добре, дано съм щастлив/а, нека всичко се развива добре за мен, дано бъда в мир.”Красотата на тези фрази е както в самоутвърждаването, така и в това, че можем да ги използваме по всяко време, където и да сме. Ходейки на доктор: Нека да съм добре. Отивайки на среща: Дано да съм щастлив/а. На интервю: Нека всичко се нареди по най-добрия начин за мен. Когато сме стресирани: Нека съм в мир. Когато сте критикуван от шефа си: Нека той да е добре. Стоейки в претъпкания влак: Дано всички да са щастливи. В задръстване: Нека всички са в мир. Когато някой ви покаже пръст, докато карате: Нека той бъде щастлив и не предизвика инцидент!Повтарянето на тези фрази държи сърцата ни отворени.
  Добротата не спира в нас; ние можем да я разпространим извън себе си, както вълните по езерото, към нашето семейство, приятели и любими. Това е съвсем естествено и не изисква усилие. Но за да бъде любящата доброта истинска, тя не може да се ограничи само до хората, които познаваме и харесваме; трябва да се предаде нататък към тези, които не познаваме и не харесваме. Това включва хора, с които сме преживели неприятни моменти; някой, с когото трудно се общува; където са се появили негативни разногласия и са се разрушили отношения; където има гняв, обида и неприязън.
  Когато ние сме засегнати от нечие враждебно, презрително, критикарско или лошо отношение, това често е защото в нас има кука, за която се е закачила всичката негативност, място където може да се приземи и което отключва всички наши скрити чувства на неодоцененост, несигурност, съмнение, дори самоомраза. Въпреки това, когато разпрострем добротата към някой човек, както когато медитираме, се случва нещо изключително: мястото за приземяване или куката в нас, започва да изчезва - няма къде негативността да се задържи.
  Негативните реакции, които се пораждат в нас в моменти на разеднинение и несъгласие, причиняват непрекъснато страдание и конфликт. Разпространяването на доброта към противника, е всъщност разпространяването й към нас, тъй като тя освобождава вътрешната болка и ни отвежда на едно по-балансирано място. Както един бирмански учител веднъж казал на автора Андрю Харви:„Състраданието към мен ме накара да се откажа от всички тези чувства на гняв и негодувание към другите.”
  Когато се фокусираме върху даден противник, могат да се появят различни дивергентни чувства относно случилото се, относно кой какво е казал на някого и някой е направил или не е. За да достигнем до любящата доброта, трябва да приемем тези чувства, докато се освобождаваме от историята и детайлите. Кой какво е направил или казал, не е от значение; важното е споделеният човешки опит. Обида, несъгласие и гняв се пораждат, когато забравим нашето основно единство и сме в разделение, докато удряме главите си една в друга. Като се освободим от историята, ще отидем отвъд оскърблението на егото към споделеното място.
  Можем да разпрострем добротата към хора, които са разстроени, гневни или обидени, независимо дали техните чувства имат или нямат отношение към нас. По този начин ще можем да попречим на негативизма да ни засегне. Независимо дали се отнася за шефа ни, автобусния шофьор, нашия партньор или някой тийнейджър, пожеланията за добруване към всеки, ще ни поддържат спокойни и невъзмутими.
  След разпространяването на доброта към неприятел, съвсем естествена следваща стъпка е насочването й към всички живи същества, които и където и да са. Теоретично това звучи много просто и разбираемо, но всъщност може да освети скрити въпроси на предрасъдъци и съпротива. Можем ли наистина да разширим добротата си към терористи, убийци и диктатори така лесно, както бихме го направили спрямо хора, които се занимават с благотворителност или се грижат за някого, или обичаните от нас хора? Можем ли да стъпим отвъд личността към същността на споделеното съществуване? Можем ли да намерим място, където всички същества са равнопоставени в нашето сърце?
  Предрасъдъкът може да навлезе много надълбоко. Той се лекува, когато прекратим войната в нас и приемем тези части в себе си, които намираме за толкова неприемливи. Тогава ще имаме смелостта да уважаваме онези, които се различават от нас, които имат различни вярвания, цвят или живеят по по-различен начин. Когато можем да толерираме себе си, тогава ще можем да бъдем толерантни спрямо другите и да разпрострем добротата към всички по равно.
  Както е казал Махатма Ганди: „Ние трябва да разширим кръга на любовта си, докато не обгърне цяло село: селото на свой ред - общината, общината – областта и така, докато обсегът на нашата любов не обхване целия свят”.
  Медитацията върху любящата доброта е мощна и трансформираща практика. Тя събужда нашето съзнание и грижа за другите, като същевременно признава, че няма съществено разделение между нас. Медитирането ни превежда през различни етапи, от развитието на това качество към нас самите и обичаните от нас хора, към тези, с които не се разбираме и накрая към всички същества. Това ще последва от отварянето и разпространението на нашето съзнание отвъд егоцентризма към хуманността?

Медитационна практика: Любяща доброта
Отделете поне пет минути на всеки етап от тази практика. Използвайте няколко минути да се наместите и отпуснете. След това се фокусирайте върху ритъма на дъха си като същевременно насочите вниманието си към областта на сърцето в центъра на гърдите ви.

1. Сега или повторете името си, или се визуализирайте в сърцето си, така че да почувствате присъствието си там. Освободете всяко напрежение чрез издишване, а вдишайте нежност и откритост. Почувствайте нарастващо усещане на приятелство и любов към себе си. Тихо си повторете: „Нека бъда добре, дано съм щастлив/а, нека всичко се развива добре за мен, дано бъда в мир.” Внимавайте за съпротива – някаква причина, поради която не би трябвало да сте добре или не заслужавате да сте щастливи. Опознайте тези чувства и просто ги пуснете да си отидат.

2. След това, насочете любящата си доброта към най-близките и скъпите си хора – вашето семейство и приятели. Един по един ги внесете в сърцето си като ги визуализирате или повтаряте имената им: „Дано да бъдеш добре, дано да си щастлив, нека нещата се подреждат за теб, дано да си в мир.” Издишайте всеки конфликт или несъгласие, което сте имали и вдишайте щастие и радост. (Ако ви е по-лесно, може да го правите само за един човек всеки път, когато практикувате).

3. Сега, насочете любящата си доброта към някого, когото не познавате и нямате чувства към него – неутрален човек: „Дано да бъдеш добре, дано да си щастлив, нека нещата се подреждат за теб, дано да си в мир.” Докато правите това, започнете да чувствате как това не е просто личността, която обичате, а истинската основа на съществуването.

4. Следваща стъпка, насочете любящата си доброта към някого, с когото сте имали трудни моменти: дали ще е приятел, близък или колега – някой, с когото не е вървяло общуването и е имало неразбирателства. Продължете да издишвате всяка съпротива, а вдишвайте откритост, като държите този човек в сърцето си и повтаряте: „Дано да бъдеш добре, дано да си щастлив, нека нещата се подреждат за теб, дано да си в мир.” Опитайте да не си припомняте неприятната случка или детайли от нея.

5. Сега разпространете любящата си доброта навън към всички същества, във всички посоки. Отворете сърцата си за всички, които и да са те, тихо повтаряйки: „Нека всички същества са добре, дано всички същества са щастливи, нека нещата се подреждат за всички същества, дано всички същества са в мир.” Почувствайте как добротата се излъчва от вас във всички посоки като вълничките по езеро. Издишайте любяща доброта, вдишайте любяща доброта.

По материали от чуждестранния печат

Log in or create an account